Първо малко проза...
Владимир стисна по-здраво дръжката на пистолета и продължи към патрулът.Трябваше да стигне до целта си.Провалът беше немислим.
Мракът на нощта беше погълнал целият град и мъглата се сгъстяваше.Идеално.
Беше в полето им на видимост.Свали предпазителят.Най-близкият военен пристъпи към него, като намигна на другарите си.
- Стой! – властнически извика патрулиращият и демонстративно прищрака затвора на автомата. – Документи за проверка!Веднага!
Нямаше друг изход.Мартинов извади висококалибреният си пистолет с рязко движение и натисна спусъка четири пъти.Тримата най-далечни от петимата военни безшумно се свлякоха на паважа.Със свободната си ръка нанесе бърз удар в слънчевият сплит на най-близкият патрулиращ и той покорно падна на колене с изцъклени очи. Заедно с него падна и петият, простлелян в слепоочието. От краят на заглушителят се издигна тънка струйка дим.Мъглата покри телата на загиналите, и те се стопиха в нощта.Без да спира дори за миг, Владимир прибра оръжието си и продължи напред.
- 
